Sponsored by Mtel

Standart News

s ПОНЕДЕЛНИК, 7 Август 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Евроинтеграцията е лекарството, което може да помогне за заздравяване на раните от миналото

Западните Балкани не бива да са черна дупка

Договорът с Македония цели да затвори страницата на омразата, казва Андрей Ковачев


Андрей Ковачев е евродепутат от групата на ЕНП/ГЕРБ. Той е в Европарламента от 2009 г. В дейността си като евродепутат Ковачев обръща значително внимание на страните от Западните Балкани и тяхната европейска интеграция, считайки, че приобщаването е единственият път към мир и просперитет в този регион. Миналата седмица той беше в българската делегация, ръководена от премиера Бойко Борисов, в Македония. Там бе подписан историческият Договор за добросъседство, за който двете страни преговаряха от години. Пред "Стандарт" Андрей Ковачев коментира значението на договора за България и Македония, както и бъдещето на Западните Балкани.

- Господин Ковачев, какво се променя с подписания от България и Македония Договор за добросъседство и какви ще са ползите от него?
- Договорът е само една формална първа стъпка, която трябва да бъде изпълнена със съдържание, за да не остане само на хартия. Целта на този договор е да затворим страницата на противопоставяне, на насаждане на омраза, на неуважение и да използваме европейската интеграция за преодоляване на раните от миналото и много повече концентриране към настоящето и бъдещето, към просперитета и свързаността между двете страни. И това, което е факт в западната част на континента - границите да са символични, да се случи и тук, при нас. Имаме наистина исторически шанс и затова многократно беше казано, че този договор може да бъде исторически - да затворим една десетилетна страница на недоверие и насаждане на омраза между хора с обща история. Ситуацията досега беше ненормална - с Република Македония имахме едни от най-натоварените с недоверие отношения. Това трябва да се промени. Има други геополитически сили, които не желаят това и правят всякакви стъпки, за то да не се случи. Както в Македония има такива сили със съответната агентура там, така и в България има такива, които не желаят подобно сближаване.
- Вярвате ли, че обикновените хора в двете страни ще успеят да загърбят миналото и споровете за историята и езика?
- Това е най-важното - в душите и сърцата на хората да няма чувството на недоверие, на негативно отношение към своите най-близки исторически съседи. Ние имаме обща история, в един определен исторически момент сме били несправедливо разделени с насилие, с тоталитарни идеологии, които десетилетия са насаждали тази неприязън към България. Факт е, че няколко поколения са израснали с тази идеология, с този негативизъм към България. И това толкова лесно не може да се преодолее. За мен единствено европейската перспектива и интеграция е лекарството, което може да помогне за заздравяване на раните от миналото. И да се опитаме да възпитаваме младите поколения не с омраза един към друг, а обратното - с уважение, с преподаването на обективната историческа истина.
- Какво е значението на този договор за европейската перспектива на Македония?
- Много важно. Видяхме, че само минути след подписването на договора имаше светкавични поздравителни реакции от страна на европейските институции, на външните министри на Германия, Франция и т.н. От регионален интерес е Македония да преодолее политическите противопоставяния вътре в страната, да намери решение на споровете със своите съседи. Ние даваме добър пример и се надяваме този наш договор да послужи за мотивация и към Атина да се намери бързо решение на спора със Скопие за името.
- С подписването на историческия документ приближава ли се повече България към статута на регионален лидер с влияние при определянето на бъдещето на Балканите?
- В ЕС оценяват, че България има много богата експертиза по отношение на нашия регион. Този факт, съчетан с българското председателство на ЕС от 1 януари 2018 г.,  дава наистина възможност ситуацията на Западните Балкани да бъде поставена на масата в европейските институции. И на тези страни да им бъде вдъхнато отново доверие, че те не са забравени и изоставени. И че когато покрият критериите, ще се присъединят като пълноправни членове на ЕС. Това е много важно за цялата архитектура на сигурност в Европа, защото Западните Балкани не могат да бъдат черна дупка, която да генерира нестабилност, несигурност. На едно място, където има вакуум, някой да друг ще се опита да го запълни.
- Смятате ли, че Западните Балкани страдат от недостатъчен интерес от страна на Европа?
- Имаше го и това - през последните години се наблюдаваше една умора от разширяването и страх у политиците в Западна и Северна Европа, че техните граждани няма да искат да видят нови приети страни. От друга страна обаче, новите предизвикателства пред нас - несигурността, тероризмът, миграцията, показват, че Западните Балкани са географска част от Европа и не могат да бъдат оставени политически да не са част от ЕС. Това е опасно и за сигурността на целия съюз. Затова и Германия лансира този миниплан "Маршал" - да се справи с тази по-малка заинтересованост от последните няколко години. И да се каже не толкова на политическите елити, колкото на гражданите на Западните Балкани, че те не са забравени от ЕС и той се отнася сериозно към перспективата за пълноправното им членство.
- Как можем ние да помогнем на региона, още повече, че поемаме и председателството на ЕС? Експерти предлагат да напишем пътна карта за европейското членство на тези страни...
- Не трябва да даваме нереалистични очаквания, че през тези шест месеца на председателството можем да приемем някоя страна в ЕС. Трябва по-скоро да говорим за перспектива и най-вече за икономика. Перспективата се подобрява, когато се види нещо реално. А реалното е, когато има възможност за инвестиции, за бизнес. Това важи за всяка страна - инвестиране в инфраструктура, свързаност на жп линии, магистрали, намаляване на таксите за роуминг, интернет връзките между страните от Западните Балкани. Нелогично е да има такива препятствия за бизнеса и за контактите между хората като огромните суми за роуминг. Те са съизмерими с тези, ако сте в Индонезия или Малайзия. Това не е логично.
- Смятате ли, че с подписването на Договора за добросъседство, македонизмът е победен. Имаше такива коментари миналата седмица...
- Нека не използваме такива думи, защото те създават в Македония неприятни усещания. Няколко поколения така са израснали, така са били възпитавани и така са учили. И нека да се отнасяме с уважение един към друг. Те така са учили в техните учебници - че Гоце Делчев е македонец, че братя Миладинови са македонци. И няма как с един подписан текст всичко това вече да го няма. Но това е първа стъпка и аз се надявам, че лека-полека с младите хора, идващи да следват в български университети, разказвайки на своите семейства, нещата ще се подобряват. Много е важно на семейно равнище как по-възрастните разказват на по-младите историята. Аз съм срещу това с някакви гръмки думи да се обявяваме за победители. Няма победители и победени, а трябва да има взаимно уважение и респект към всички. И най-важното - да не се казва на хората как се чувстват етнически. Този, който се чувства етнически македонец, това е негово право и няма как някой да му го отнеме. Но не е негово право да променя етническата принадлежност на хора, които са починали. Това е нещо, което ние не можем да приемем.
Красимира Темелкова


Изпрати на приятел