Sponsored by Mtel

Standart News

s ПОНЕДЕЛНИК, 7 Август 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Как Великобритания сама падна в капана


"Икономист"

Криза ли? Какво е криза? Толкова много хора се оказаха на мушката при британския вот за напускане на ЕС преди година, че е трудно да се следи какво се случва. През миналия месец премиерът Тереза Мей се сви от непристъпна желязна лейди до едва свързващ двата края премиер на правителство на малцинството. Нейният кабинет е въвлечен в открита война, а противниците й се готвят да я сменят. Лейбъристката партия, която бе превзета от твърдо ляв поклонник на Уго Чавес, води в социологическите сондажи. В същото време про-Брекзит пресата крещи, че всеки, който изказва съмнения относно посоката, по която да тръгне страната, е непатриотичен предател. Британската публична среда има нервно разстройство.
Хаосът в сърцето на управлението не предвещава нищо добро за преговорите за излизане от ЕС, които наскоро преминаха към по-конкретни въпроси и трябва да приключат през есента на 2018 г. Но зад всекидневния безпорядък се крие по-голям проблем. Въпреки неистовата политическа активност в Уестминстър - инструктажи, предателства, заговори - страната отбеляза едва забележим напредък след референдума за това какъв да бъде Брекзит. Всички варианти, твърди или меки, си имат недостатъци. Британските политици не искат да признаят, че излизането от ЕС означава и компромиси, да не говорим колко разрушителни могат да са те. Колкото по-късно застанат с лице срещу болезнените компромиси, толкова по-жестока ще е срещата им с реалността. В 13-те месеца след референдума стана ясно колко невероятно сложно е приключването на 44-годишен политически и икономически съюз. Британските позиции по всичко - от складовете за скумрия до ядрените отпадъци, бяха изработени от държавна администрация, която намаля с една четвърт през последното десетилетие и която в рамките на едно поколение не е участвала в търговски преговори.
Отговорността за Брекзит е поделена между няколко различни министерства. Първоначално британското решение да не обявява своя подробна позиция по преговорите, както направи ЕС, бе продиктувано от желанието да не си разкриеш картите. Сега изглежда, че Великобритания започва преговори, преди да е установила отправната си точка. Ръководителят на организацията, контролираща публичните разходи, каза неотдавна, че когато е питал министрите какъв е планът, получил само мъгляви уверения. Сега той се опасява, че всичко може да се разпадне още при първата крачка. Колкото по-ясно изпъква обхватът на начинанието, толкова и трудността на британската позиция. Преди референдума Майкъл Гов, един от водещите привърженици на излизането на Великобритания от ЕС в кабинета, предрече, че "в деня след вота за напускане ще държим всички карти в ръцете си".
Но не се случва така. Досега винаги, щом се появи несъгласие, Великобритания се разпада. Разговорите ще следват линията, предложена от ЕС. Лондон призна, че ще плати сметката за напускането - противно на предположението на външния министър, че еврократите ще "надуят свирката" за парите си.
Дори в рамките на правителството липсата на твърдост у министър-председателя свидетелства, че министрите от кабинета вече открито изразяват несъгласията си за това, какъв да е Брекзит.
Има много начини за напускане на ЕС и нито един от тях не е безпроблемен. Колкото повече Великобритания цели да запази икономическите си връзки с континента, толкова повече ще трябва да следва правила, установени от чужди политици и прилагани от чужди съдии (включително по чувствителния въпрос за свободата на придвижване).
(От Инвестор.бг)

Изпрати на приятел