Sponsored by Mtel

Standart News

s НЕДЕЛЯ, 13 Август 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Прогонените гении се завръщат:

Георги Георгиев смайва света с велоболиди

Венелин Митев събра още 21 истории на успели зад граница нашенци в новата си книга "Българи, за които говори светът"


Преди година журналистът Венелин Митев привлече вниманието и на медиите, и на читателите с книгата си "Прогонените гении на България" ("Книгомания"). Оказа се, че темата за талантливите ни сънародници, постигнали световно признание, е важна за мнозина и се нуждае от продължение. Защото все по-често търсим поводи за гордост в миналото или зад граница - там, където разностранно надарени личности са успели да се докажат, дори когато в родината ни не са ги оценили. Така към 28-те истории за успешни учени, изобретатели, музиканти, художници, поети и писатели от "Прогонените гении" авторът добави още 21. "Книгомания" ги обедини под заглавието "Българи, за които говори светът". Част от героите и в новата книга на Венелин Митев са спирани по политически причини, дълго носят клеймото "невъзвращенци", но остават здраво свързани със страната си. Други се натъкват на завист или на безразличие, но не престават да обичат страната си.      
Предлагаме с незначителни съкращения откъс от "Българи, за които говори светът" - историята на скулптора Георги Георгиев, който бе обявен за "гений на скоростта"



Георги Георгиев (6.03.1942 г., Варна) e завършил Художествената академия в Белград. През 70-те години на миналия век емигрира в Канада и там започва да прилага любовта си към изкуството в създаването на футуристични велосипеди. Всяко негово изобретение носи името на родния му град - Varna Mephisto, Varna Diablo, Varna Tempest. Според специалистите "Варна" е най-съвършената аеродинамична форма, създадена от човек

От всичките ми герои в тази книга Георги Георгиев е най-колоритният, най-нестандартният, най-чудатият. Роден е във Варна, но през 1971 г. емигрира в Италия, а след това в Канада. Днес той живее на малкия остров Габриола във водите на Тихия океан, недалеч от Ванкувър. Там разполага само с една работилничка в гаража си на двора и с двете си невероятно сръчни ръце.
Георги е завършил Художествената академия в Белград, защото в софийската не го приемат ("Нямаше достатъчно места от деца на активни борци"). Избира да се занимава с изобретяването на футуристични велосипеди, всеки от които носи името на родния му град: "Варна Мефисто", "Варна Диабло", "Варна Темпест". Не се учудвайте, но той самият признава, че
няма никакви познания по геометрия, не се интересува от формули и цифри
не е запознат с коефициентите на триене или съпротивление на въздуха, не използва компютър. Но и най-големите специалисти в света твърдят, че неговите возила са със съвършена аеродинамична форма.
От много години насам всяка есен Георги заминава за едно от най-екзотичните места на планетата - пустинята Невада. Крайната му цел е градчето Батъл Маунтин, административен център на окръг Лендър, с население около 6000 души. Да се чуди човек как може в XXI век, в индустриализирана държава като Съединените щати да съществува толкова диво, недокоснато от цивилизацията място! Eто как го описва журналистът и писател Иво Иванов, който от дълги години живее и работи в Америка и неведнъж е бил по тези места: "Пейзажът е потискащо монотонен, а почвата е кафеникава пръст, по-безплодна от щампован бетон. Лишени от растителност, голите, едноцветни хълмове приличат на деформиран керван от огромни камилски гърбици, вцепенени завинаги в неподвижния въздух на пустинята. Ако хвърлим един космонавт в скафандър да подскача на забавен кадър по камънаците, спокойно можем да помислим, че сме на Луната."
Районът е толкова безлюден, че правителството препоръчва на онези, които са решили да се отправят на път към вътрешността на Невада, да преминат специален курс по оцеляване. И как не - температурата там понякога достига до 54 градуса по Целзий. Тогава що за откачена авантюра е всяка есен да тръгваш на безкрайно дълъг път със собствения си пикап, да препускаш с бясна скорост, да сменяш два ферибота, за да закараш там фамозния си велосипеден болид? И какво всъщност търси там нашият Георги - нисичък, много скромен и деликатен мъж?
Какво ли? Ами спомнете си Малкия принц на Екзюпери: "Красотата на пустинята е в това, че някъде в себе си тя крие кладенец."
Е, кладенец Георги още не е открил, но пък знае, че всеки път в Невада го очакват с огромен интерес. На легендарната магистрала 305 - най-правото, най-високо разположеното (1407 м) и най-безлюдното шосе в Северна Америка тогава се събират най-бързите хора на планетата, въртящи педали. Те се качват на странни футуристични возила, развиващи невероятни скорости. А сред тях
Малкият
принц в голямата пустиня
Георги Георгиев е ненадминатият досега рекордьор в конструирането на най-бързо превозно средство, задвижвано от човек.
На пръв поглед велоболидът има всичко, което притежава и един обикновен велосипед -  педали, скорости, гуми. Но иначе прилича повече на снаряд или на торпедо. Корпусът е изработен от карбон и кевлар. Като материал карбонът (от английската дума за въглерод) се отличава с много висок модул на еластичност, напълно съизмерим с този на стоманата. В същото време той е четири пъти по-лек от нея и с 40 процента по-лек от алуминия. Кевларът пък е един от най-издръжливите материали. Въпреки че производството му е скъпо, благодарение на уникалните си качества той намира широко приложение в много области на цивилната индустрия и във военнопромишления комплекс.
Колелата на болида са дискови, изключително тънки и също са изработени от въглеродна сплав. Състезателят сяда в тясна кабина, а единствената подвижна част от тялото му са краката, които въртят като бесни педалите.  
От 1999 г. пилот на уникалния болид на Георгиев е Сам Уитингъм, бивш пистов колоездач в националния отбор на Канада, който още през 2001 г. поставя световен рекорд - 128.40 км/ч, а през 2009 г. - нов рекорд: 133.284 км/ч с "Варна Темпест". Това е 1/10 от скоростта на звука с двигател една единствена човешка сила! (Скоростта при велосипедистите се измерва в рамките на 200 метра след летящ старт и засилване от няколко километра.)
"Уитингъм ляга в долната част на черупката като във вана, която сякаш е направена по контурите на тялото му. Георги слага горната черупка или "покрива" на болида върху Сам и го "запечатва" с хокейна лепенка, за да не позволи на въздуха да проникне в кабината и да наруши нейната аеродинамичност. Кислородът за колоездача прониква през двата тесни процепа на огромните, тънки като бръснач колела, но въпреки това, след пробег, Уитингъм често излиза от "сoвaлкaтa" на границата на припадъка, с дробове, отчаяно търсещи въздух. През 2003 година Сам сякаш бе на косъм от ужасяваща участ в опита си да подобри собствения си рекорд. "Варна" спука гума и Уитингъм загуби контрол, излитайки във въздуха със скорост от 130 км/ч. Окован като в пашкул от прегръдката на "Варна", Сам бе безпомощен. Кабината се стовари под ъгъл от 90 градуса върху асфалта под ужасения поглед на Георги и продължи да се пързаля по шосето в продължение на 300 метра.
Животът на колоездача бе спасен от гениалния дизайн
Уникалното съоръжение е построено от свръхлеки въглеродни нишки и кевлар, от който се правят бронирани жилетки за военните. Сам се измъкна от кабината без нито една драскотина." (Иво Иванов, "Приказка за вятъра")
Преди няколко години учени от Университета на Британска Колумбия във Ванкувър решават да подложат болида на Георги Георгиев на сложен компютърен анализ в специален аеродинамичен тунел. Един месец по-късно те публикуват доклад, в който заключават, че "Варна" е най-съвършената аеродинамична форма, създадена от човечеството.  
През 2001 г. британски екип намира щедри спонсори и инвестира над 1 милион долара с единствената цел да победи "Варна" и да се върне от Невада с нов световен рекорд. В изготвянето на дизайна на тяхното возило се включват световноизвестни учени и лаборатории, които разполагат с компютърни процесори с индустриална мощност и сложни програми за графичен и аеродинамичен анализ. В резултат англичаните създават ултрамодерен велоснаряд, наречен "Блуйондър". На всичкото отгоре пристигат в пустинята с олимпийския шампион от Сидни Джейсън Куейли зад кормилото.
"Те бяха огромна машина, подпомагана от купища пари, докато ние бяхме просто двама пичове с един пикап. Резултатът? Те постигнаха едва 103 км/ч", припомня Уитингъм.
Благодарение на създадения от Георгиев болид "Варна Диабло 3" френската състезателка Барбара Буатоа става най-бързата жена в света. Тя смазва предишния рекорд с умопомрачителните 121 км/ч. Това я прави не само най-бързата жена в света, но и най-бързия човек на Стария континент. Само трима мъже по света са развили по-висока скорост от нея.
Вече споменах, че Георгиев няма специални познания. Сам признава, че просто следва интуицията си: "Моите форми не идват от учебниците и от компютрите. Нещо невидимо, нещо дълбоко вътрешно ми подсказва как трябва да работя." Всяка заварка, всяка сглобка и елемент са направени в собствения му гараж работилница.
Георги Георгиев създава и дизайнерски велосипеди. Уникалният модел Varna Pipeline например се предлага на цена от 3500 канадски долара. Неговата компания Innovation Varna & Research Corporation произвежда и различни иновативни возила, предназначени за инвалиди или други трудноподвижни хора. Дотам се стига след инцидент с негов приятел, на когото българинът помага, за да улесни живота му.
Откъде идва у него, професионалния скулптор, желанието да работи в област, така отдалечена от изкуството? Оказва се, че още като дете той прави серия от аеродинамични модели на свръхзвукови самолети, вдъхновени от ТУ-144, първия в света свръхзвуков пътнически самолет, създаден от съветския авиоконструктор Алексей Туполев. (Първият полет на ТУ-144 е на 31 декември 1968 г. близо до Москва, два месеца преди да полети европейският свръхзвуков "Конкорд". Външно двата самолета много си приличат и създателите на "Конкорд" обвиняват СССР в технически шпионаж. В отговор руските конструктори заявяват, че сходните цели са довели до сходни резултати.)
Шефовете на клуба по аеронавтика във Варна са толкова силно впечатлени от работите на Георги, че ги слагат във витрина, за им се любува целият град. Години по-късно той вижда подобни форми в моделите, разработени от "Боинг" и НАСА.   
Пак по същото време в ръцете му попада брой на американското списание Popular Science, в което намира интересни статии за иновации в превозните средства, задвижвани от човешка сила, с които можеш да се движиш много по-бързо от обикновено. Единственият начин, известен на науката, е да се намали или премахне съпротивлението на въздуха. (По подобен начин и водата пречи на бързото ходене в басейна.) Но как да се елиминира съпротивлението?
"Знаех, че самолетът е много аеродинамичен, така че наблюдавах какво се случва във въздуха, какво правят птиците и какво става във водата, където някои животни като делфините могат да се движат с 30-40-50 км/ч. А водата е 750 пъти по-плътна от въздуха. Това означава, че ако бяха във въздуха, делфините щяха да са свръхбързи. Продължих да ги наблюдавам, да мисля защо се движат така, направо невероятно! Реших, че трябва да създам форма, която да наподобява тяхната. Направих това колело и изведнъж станах световен шампион. Така започна всичко. Създадох формата, която наподобяваше нещо, което може да се приплъзне през въздуха, без въздухът да разбере, че то минава през него", обяснява изобретателят.
Сигурно ще се изненадате, но
той отказва
за бъде спонсориран
Обяснява това със собствените си философски възгледи. Нали ви казах още в началото, че е нестандартна личност! Дори компютър не ползва и води кореспонденцията си с помощта на жена си или, когато тя отсъства, разчита на свой приятел. Житейското му кредо е простичко: "Ако всеки на тази планета реши един ден да върши това, в което най-много го бива, целият свят ще се промени към по-добро. Много е важно човек да не пропилява таланта и живота си напразно."
И още нещо го прави различен от другите: не пази в тайна разработените от него дизайнерски модели, дава ги на всеки и много от съперниците му копират изцяло "Варна".
"Никога не съм се крил, винаги съм искал всеки да знае какво се случва, как се правят тези колелета, защо ги създавам - просто за да мога да подобря цялостната ситуация, да подобря средата, в която живеем. Защото всички ние сме на една и съща лодка, така че трябва да си помагаме. Така се прави - влагаш таланта си, способностите си в услуга, и изведнъж може да правиш невероятни неща. Може да правим неща в живота си със съвсем малко усилие, но с огромни резултати, това е най-важното", смята Георгиев.
Макар че вече половин век живее далеч от родината, той нито за миг не я е забравял и винаги намира повод да спомене пред чужденците, че е българин. Когато на 16 август 2014 г. го обявиха за почетен гражданин на Варна, във видео обръщението си към своите съграждани Георгиев заяви: "Градът е толкова дълбоко вплетен в мен, че аз всъщност никога не съм си тръгвал и нося Варна винаги дълбоко в моето сърце, където и да се намирам по света. Истината е, че винаги ще бъда във Варна и тя винаги ще бъде в мен."
Навремето той нарекъл Варна дори домашния си любимец - чистокръвен голдън ретрийвър, много интелигентно и спокойно куче, дружелюбно настроено към света и хората. То живяло цели 19 години, което се равнява на 140 човешки - истински рекорд за тази порода. След смъртта на кучето Георги решил да увековечи спомена за него, като нарече и компанията си "Варна". Така световноизвестните велоболиди днес носят името и на родния му град, и на най-верния му четириног приятел.
Бяхте ли чували досега за този изключителен българин? Предполагам, че повечето от вас ще отговорят "не", защото той е слабо познат у нас. За съжаление ние не умеем да ценим нито умовете, нито талантите както трябва. А "Дискавъри" и други световни телевизии вече са правили репортажи за Георги Георгиев и, без да се колебаят, го наричат гений. Не е ли време да отдадем нужното внимание на хора като него?


Изпрати на приятел