Sponsored by Mtel

Standart News

s ПОНЕДЕЛНИК, 28 Август 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Да осиновиш звезда

Между 35 и 99 лв. струва сертификатът за небесно тяло


Има безброй интернет услуги, които позволяват да кръстите звезда в небето на любимия човек.
Цената на "осиновяването" или наименуването на небесното тяло варира между 35 и 99 лв.
Да подариш или "осиновиш" звезда обаче  не означава, че можеш да я притежаваш, а само да бъдат подпомогнати различни проекти, свързани с изследването на звездите, чрез приходите от покупките. Повечето сайтове имат право единствено да събират присвоените имена и да ги записват в база данни, а потребителите, закупили звезда, получават сертификат с местоположението, температурата, разстоянието от земята, яркостта и други детайли, свързани с небесния обект. Кръстниците на звезди, наричани "осиновители", могат да проверят точното местоположение на звездата си в сайта, от който е закупена.
Имената на астрономическите обекти се определят от Международния астрономически съюз (International Astronomical Union). Имената на всички звезди представляват набор от числа, като само определени небесни обекти имат исторически наименования. От най-стари времена хората са се опитвали да групират звездите на небето, за да запомнят по-лесно разположението им и да се ориентират по тях. Тези групи звезди били наречени съзвездия. Най-бляскавите звезди от всяко съзвездие още в древността са били свързвани с въображаеми линии, образуващи лесно запомнящи се фигури. Цялото небе е разделено на 88 съзвездия.  Всички космически обекти, които се виждат от Земята в пределите на тези граници, се отнасят към съответното съзвездие, независимо от истинските им размери и от разстоянията до тях. Най-забележимите носят имената си от дълбока древност. Повечето от тях са свързани с гръцката митология - Орион, Андромеда, Касиопея, Цефей, Пегас и др. Някои съзвездия носят имената на предмети - според фигурите, образувани от влизащите в тях звезди - Триъгълник, Стрела и др. Във всяко съзвездие ярките звезди се означават по реда на буквите от гръцката азбука. Например Полярната звезда е "a" от съзвездието Малка мечка. По-ярките звезди имат и собствени имена, които в голямото си мнозинство са арабски. Така "a" от съзвездието Лира се нарича Вега, a от съзвездието Орел е Алтаир и т.н.
Как се раждат
Основните съставки на звездите се намират в студени облаци от водородни молекули. Образуването на звезди се активира от гравитацията, която може да е следствие от притеглянето на преминаващ обект, ударна вълна от свръхнова или вследствие на вълните на плътността в Млечния път. Ако облакът има достатъчно маса, той колапсира в протозвезда, която се свива, докато в ядрото й започнат да протичат ядрени реакции. В този момент се ражда звезда. По време на съществуването си звездата превръща водорода в хелий и други по тежки елементи. Те обикновено се отделят в междузвездната среда, докато звездата изразходва по-голямата част от своето гориво и започне да колапсира. Звездите с много голяма маса избухват като свръхнови, разпръсквайки повечето от материята си в космоса
Как умират
Размерът на звездата определя не само продължителността на живота й, а и начина, по който ще умре. Тежките звезди си отиват с мощна експлозия, докато малките са обречени на бавно избледняване. Нашето Слънце, което е звезда с по-малка маса и средна възраст, гори запасите си от водород вече 5 млрд. години. Учените предсказват, че Слънцето ще изчерпи запасите си от водород след 5 млрд. години. Ядреният синтез ще спре и гравитацията ще започне да смазва звездата. В този момент положението ще е критично. За да оцелее, звезда от категорията на Слънцето трябва да намери нов източник на гориво. Тя разполага с хелий, но за да може да го изгаря, ядрото трябва да е 10 пъти по-горещо отколкото е било до сега. Хелият няма да може да бъде преобразуван в по-тежки елементи, като въглерод и кислород, докато ядрото не стане значително по-горещо. Чрез серия от космически изригвания звездата всъщност ще катапултира външните слоеве от газ, които са слабо задържани от гравитацията. Това ще освободи пластове от газ, осветявани от горещото ядро. Образува се "планетарна мъглявина". Когато звезда с размерите на Слънцето умира, тя изхвърля външните си слоеве.
/Източник staradopt.com/





Знаете ли, че...?

1. Полярната звезда е разположена на 434 светлинни години от Земята и свети около 4000 пъти по-силно от нашето слънце.

2. Една от най-интересните археологически находки през миналия век е каменната звездна карта, открита при разкопки на древно жилище в предпланините на Алтай. Възрастта на картата се оценява на повече от тридесет хилядолетия!
 
3. Червените джуджета са най-многочислените звезди в нашата галактика. Смята се, че в галактиката ни има 300 милиарда от тях. Поради факта, че червените джуджета имат ниска яркост, нощно време можем да наблюдаваме на небето само твърде ограничено количество такива звезди, независимо от тяхното широко разпространение в галактиката. Най-яркото червено джудже е една от звездите в системата Алфа Кентавър.

4. На автомобил, който се движи със скорост от 80 км в час, биха му били нужни около 48 милиона години, за да достигне до най-близката звезда (след Слънцето) - Проксима Центавър

5. Всяка година в нашата галактика се появяват около 40 нови звезди.

6. Ако погледнем най-отдалечената от видимите звезди, то ние ще видим нейното състояние отпреди 4 милиарда години. Точно толкова време е необходимо на светлината, за да достигне тази звезда от нашата планета. Скоростта на светлината се равнява на 30 000 км/сек.
  
7. Площ от слънчевата повърхност с размер на кибритена кутийка свети със същата енергия като на 3 милиона свещи.
 
8. В големите градове заради "замърсяването" от уличното осветление и другите светлинни източници може да се наблюдават само най-ярките звезди. Днес дори има световна организация (International Dark-sky Association, IDA), която се бори уличните лампи да бъдат така конструирани, че да позволяват и на градските жители да се любуват на нощното небе.

9. Човечеството използва остаряла слънчева светлина. Светлината, която виждаме, е на повече от 30 000 години.
    
10. Млечният път има между 100-400 милиарда звезди, но когато погледнем нагоре към небето, независимо в коя част на Земята се намираме, виждаме около 2500. Числото не е константно обаче, тъй като Млечният път губи звезди и същевременно "създава" такива непрестанно.
Страницата подготви
Ралица Любенова

Изпрати на приятел