Sponsored by Mtel

Standart News

s ВТОРНИК, 19 Септември 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Не сме член на НАТО, но действаме като такъв


Виктор Долидзе, министър на Грузия, за евроатлантическата интеграция

Държавният министър на Грузия за европейска и евроатлантическа интеграция Виктор Долидзе е заемал редица ръководни позиции в грузинското министерство на външните работи, бил е съветник в мисията на Грузия в НАТО. Бил е посланик в Австрия и постоянен представител на страната си в ОССЕ. Той е специалист по политическите въпроси и сигурността. През 2012 г. е избран за депутат в парламента, където до 2016 г. ръководи различни комитети, свързани с евроинтеграцията на Грузия и сътрудничеството й с НАТО. Завършил е в Държавния университет в Тбилиси международно право и международни отношения. Владее няколко езика. Женен е за Тамар Георгадзе и има две деца.

- Г-н министър, каква беше целта на двудневната ви визита в България и какви са резултатите от нея?
- Преди всичко ние високо ценим българското партньорство и дружба, както и силната ясна българска подкрепа за европейската и евроатлантическата интеграция на нашата страна. И не само във външната ни политика, но и по много въпроси на вътрешните реформи в Грузия. Имахме много добра среща с външния министър Екатерина Захариева и със заместник-министъра на отбраната Атанас Запрянов.
Много сме щастливи, че от 1 януари 2018 г. България поема председателството на ЕС. Ние сътрудничим много добре с Естония в рамките на Тройката. Мисля, че базата на нашето сътрудничество сега ще бъде много по-близо до ЕС, ще променим много аспекти в нашите реформи във вътрешната и външната политика. Така че моментът на българското председателство е много добро време за нашите реформи и отново бих желал да благодаря на нашите приятели и колеги. Но отношенията ни не са само двустранно сътрудничество. Ние си сътрудничим в рамките на НАТО и черноморското сътрудничество, което се стремим да продължаваме. Така че отново бих искал да изкажа благодарност на България за подкрепата и сътрудничеството.
- Какво се случи с Грузия през годините след подписването на споразумението за асоцииране с ЕС през 2014 г.?
- Това споразумение е нещо като крайъгълен камък на реформите в Грузия. Ние не само говорим за реформи, но и работим за тях в селскостопанския сектор, в транспорта и другите области, в които се извършват промени. В първите години на независимостта на Грузия в страната имаше много борба за власт и политически промени. Но сега главното ни внимание е върху реформите в институциите. В този период няма много желаещи да бъдат на власт, защото процесът на реформи не е много лесен. Напредъкът обаче е и видим. Ние сме в много интересен период, в който трябва да продължим реформите и да постигаме напредък, защото иначе не бихме постигнали нищо. Но без вашата подкрепа, без подкрепата на държавите от черноморските страни, страните от ЕС и НАТО, не бихме се движили успешно напред. Мисля, че в това отношение картината е оптимистична.
- Грузия се стреми към членство в НАТО. Неотдавна имаше учения на грузинска територия със страни от НАТО, включително България. Това показва, че връзките с НАТО успешно се развиват.
- Да, точно така. Имаме с НАТО и страните в Алианса много близки връзки. В Букурещ на срещата на НАТО още преди години бе решено Грузия и Украйна да се присъединят към Алианса. Но това е процес и ние трябва да свършим "домашната си работа". Реформираме армията, създаваме  противовъздушна защита, работим за нашия капацитет в НАТО, правим демократични реформи в правосъдната ситема и други области. Стремим се да правим нещата колко се може по-бързо. Няма да преувелича, ако споделя, че някои хора ни казват: "Вие не сте член на НАТО, но действате като член на Алианса". И действително е така. Ние бяхме в Афганистан, бяхме в Ирак и Косово. В Афганистан преди имахме 1600 военнослужещи, а сега 817 души. Там загинаха 52 грузински воини. НАТО е приоритет за нас. Ние не само казваме това, но изпълняваме тези ангажименти. Военни учения на НАТО се провеждат в Грузия. Последното от тях е "Ачал спирит", в което участваха и български представители.
- Сътрудничеството ни в политическата и военната област е на ниво, какво се случва в грузинската икономика и в икономическите ни отношения?
- Вече няколко грузински правителства работят по четири главни приоритета - в икономиката, в инфраструктурата, в реформирането на институциите и в образованието. В икономиката сме започнали много важни проекти на Черно море, сред които Анаклия. Този порт е едно от най-големите пристанища. Проектът е на стойност около 2 милиарда долара. Инвестирали сме в него 500 милиона долара. Китай, САЩ и ЕС също се интересуват от този проект, включващ не само пристанище, а и ферибот, пътища и други инфраструктури. Това ще бъде един икономически хъб на региона с голяма перспектива. Същевременно правим нашата част от коридора "Един пояс, един път", който е част от този голям китайски проект. Ще го привършим през 2020 г. и той ще свърже източната част на Грузия със западната й част. Икономическият растеж на Грузия през последните 6-7 месеца е 3,8 процента. Това е малко за нашата икономика, но обнадеждаващо е, че тя може да постигне повече.  
- А как оценявате състоянието на икономическите връзки на Грузия с България?
- Сътрудничеството се развива, но трябва да го разширяваме в икономическата област, защото то има значителен потенциал в рамките на Черноморския регион.
- Туризмът е средство за развитие на човешките отношения. Българите и грузинците имат исторически връзки и взаимна симпатия. През 2016 г. няколко хиляди грузинци са посетили България, но българите, ходили до Грузия, са много по-малко.  
- На българите, които не са посещавали нашата страна, мога да кажа, че Грузия е много привлекателна за чуждестранните туристи и има голям туристически потенциал. До края на тази година над 7 милиона туристи ще посетят Грузия. Това е два пъти повече от населението на страната, което е 3,6 милиона души. Имаме чудесни летни и зимни курорти, в чието развитие се инвестират значителни средства, макар че този процес не е лек. Освен това проблем за нас и в тази област е руската окупация на някои части на страната.

Любомир Михайлов



Изпрати на приятел