Sponsored by Mtel

Standart News

s ВТОРНИК, 19 Септември 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Бацилът на развалата и егоизма порази българите


- Как бихте отговорили на човек, ако Ви запита: защо ми е вярата, защо ми е Църквата?
- Мога само да съжалявам човек, който си задава подобен въпрос. Видно е, че такъв човек винаги е бил далеч от вярата и Бога, не е вкусил от благодатта, от сладостта на живота в Църквата, от духовните радости, които дарява Тя. Няма по-голямо безумие от онова, което визира боговдъхновения пророк и цар Давид: "Рече безумец в сърцето си: няма Бог". Такива хора са нещастни.
Един живот, изпълнен с вяра, е живот, изпълнен с надежда във всесилния и любящ ни Бог, а тази надежда ни изпълва с любов към Господа и нашите ближни, която прави живота ни изпълнен със смисъл, радостен и пълноценен.
- Има ли лесни и трудни времена, подходяща и неподходяща среда, за да живее човек по Бога?
- Левски е казал: "Времето е в нас и ние сме във времето". Времето е важен фактор в живота на един човек, на едно семейство, на един народ. Съвременните хора по земята живеят под голям стрес, под заплахата от терористи, които са готови да се самовзривят на места с голямо струпване на хора и да избият десетки невинни, живеем в страх и несигурност. Аз, който съм живял толкова много години, мога да кажа, че това е време по-страшно и от войната, защото човек не знае откъде дебне врагът и как изглежда той. Това е и време на безпътица, в което хората са загубили верните нравствени идеали и посока. България е минавала през какви ли не времена и изпитания, в немотия, във войни, но хората не са губили своята вяра, достойнството си, високите си идеали и нравственост. А и днешното време на т. нар. демокрация не можа да оправдае надеждите ни. Отново сме подложени на изпитания, но вече от друг характер - безработица, крайна бедност, несигурност... Хората са разочаровани, доведени до отчаяние и безнадеждност.
Какви размери е придобило безсърдечието, безнравствеността, агресията! Какво неуважение, пренебрежение към другия, към стария човек, към учителя, към лекаря...! Към свещеника, слава Богу, не можем да се оплачем. Но чудно е откъде този бацил порази душите на българите - да посяга дете на дете, да посяга човек на учител, на лекар, да забогатява безмерно някой от нищетата на другия.
- Кой е този бацил?
- Бацилът на развалата, който развращава човешката душевност и взаимоотношенията. Не намирам по-подходящо определение от това - бацил. Това е бацилът на греха, който разяжда човешките души и тела, когато не са "осолени" със солта на вярата. Трагедията на нашето време е, че вярата е оскъдяла, че хората се отдалечават от Бога, не познават Бога и нехаят за Него. Оттам идват всичките проблеми.
Училището дава много ценни знания по точните науки, природните... Но пропуска да даде най-ценното: знанието за Бога, за вярата, за смисъла на живота.
- Какво пречи на съвременния човек да изгради стабилно семейство?
- Алчността да задоволяваш всяко свое щение. Нагласата да се взима от живота и от другите без готовност за саможертва в името на другия. Много силен егоизъм. В прекомерна форма той е като раково заболяване. Руши и самата личност, и взаимоотношенията, и хората около нея, живота й. Осакатява ума на човека, чувствата му, духовния му растеж. Любовта е готовност да положиш и душата си - най-ценното, което имаш - за другия.
Александра Карамихалева

Изпрати на приятел