Sponsored by Mtel

Standart News

s НЕДЕЛЯ, 8 Октомври 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Евгений Босяцки - възторгът от любовното опиянение

Привличането между душите и телата, преклонението пред природата бяха основните теми в изкуството на известния художник


Иван Гранитски

Евгений Босяцки през целия си творчески живот е движен от две основни страсти - от желанието да превъплъти в пластически видения любовното чувство, страстта, привличането на душите и телата, и от преклонението пред отечествената природа. Преклонение, изразявано със свещен трепет и благоговение пред българските планини, реки, долини, ждрела, дървета, цветя -пред съвършената и хармонична природна космогония, в която човекът е само мислещ атом. ("Пролетен пейзаж", "Привечер на реката", "Село Столът", "Балкани") През годините сериозни изследователи са подчертавали тези същностни характеристики в пластическите търсения на Евгений Босяцки. Колегата му Александър Поплилов посочва: "Неговата графика е безусловно негова. Това е един отпечатък, образно казано, от палеца му или нека да бъде от цялата му ръка, защото тази работа се върши с ръце. И в тази проста изчистена графика, която си е поставила благородната задача да каже всичко с една линия, с една-единствена чиста линия, обаче наместена линия, намерена линия, сложена точно по направление. Тия неща са редки у нас."
Особено характерна беше тази доведена до съвършенство линия в десетките и стотици рисунки и илюстрации към поетични книги или знакови творби на българската класика. От сътрудничеството с Павел Матев, с когото бяха и близки приятели, се родиха богато илюстрирани поетични книги. Тук е мястото да подчертаем, че години наред вдъхновението на Босяцки беше разпалвано от "История славянобългарская" на Паисий Хилендарски  и това доведе до великолепни пластически интерпретации на тази безсмъртна творба, но за съжаление книгата с тези илюстрации не е излязла досега. ("Покръстване на Муртагон", "Крум разбива Никифор") С удивително познаване на руската душевност са илюстрациите и рисунките по руската класика, Босяцки "прочете" с пластически средства и мислителя академик Дмитрий Лихачов. Евгений Босяцки искаше да съзре в българската природа формите на женственото, на нежното, на течащата като могъща река вселенска любов, както и когато рисуваше женски тела или актови теми, той търсеше изчистената хармония на природното, на естественото, на непринуденото ("Любов", "Нежност"). Той сякаш постоянно беше под магията на едно особено опиянение - опиянението да претворява върху белия лист или върху платното образи, сцени и сюжети, които оживяват и започват свой собствен живот. Проникновено в това отношение е наблюдението на Атанас Божков: "Човекът, природата, жената, забранените сънища, времето, бляновете, страданията - неговите теми се превръщат в изповеди, а изповедите му - във възвишена художествена реалност, която ни обединява и обогатява." И рисунките с туш или молив, и работите със суха игла, и акварелите, и пастелите на Евгений Босяцки излъчват особена вътрешна светлина. Светлината на благородството, добротата, милосърдието, смирението, разбирането, че главната движеща сила на мирозданието е любовта - любовта на човека към човека, любовта и преклонението на човека пред природата, любовта към Отечеството, уважението към примера и завета на предците.

Изпрати на приятел