Sponsored by Mtel

Standart News

s ЧЕТВЪРТЪК, 26 Октомври 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

Авиацията е в агония, но летците не постъпиха мъжки


Генерал Иван Парапунов, бивш командващ на ВВС, създател на фондация "Български ВВС" и бивш военен аташе в Москва

- Във вторник сутринта пилоти от авиобаза "Граф Игнатиево" отказаха да летят с мотива, че се чувстват несигурни. Какво е реалното състояние на военната авиация на България?
- Най-точната дума - авиацията е в реанимационната зала. Агония - според мен това е най-точното, и тази агония продължава повече от 20 години. И неслучайно при летците от "Граф Игнатиево" тяхното търпение е достигнало до пределна точка. Въпреки това ще кажа, че тяхното поведение, тяхната проява, за мен е недостойна. Да се криеш зад положението от документите, от които можеш да се откажеш, от полети, според мен не е мъжко, не е пилотско. Но те нямат друг изход и аз напълно ги разбирам. Прибегнали са до това действие, защото при тези ограничени права, които имат военнослужещите, няма как да изразят своето недоволство от това, което се случва. Полицаите преди два-три дена излязоха в центъра на София, изложиха своите искания. Това не може да стане с военнослужещите. И затова те прибягнаха до тази точка.
- Възможно ли е ситуацията с напрежението в "Граф Игнатиево" да е изкуствено създадено?
- Не. Това е абсолютно невъзможно. Тези хора живеят като едно семейство - от сутрин до вечер, нощем при дежурства. Те не могат да не обменят мисли за състоянието както на авиацията, така и за тяхното положение. Съгласете се, по-голямата част от тях са на възраст между 25 и 40 г. Дошли са в база "Граф Игнатиево" с мисълта, че ще летят, че ще се реализират. Мога да кажа, че 60-70% от тях с години не са се качвали на самолет. Е, каква увереност да имат такива хора в бъдещето? Аз се срещам с пилоти от "Граф Игнатиево". Блясъкът в очите го няма, няма го онова самочувствие. Срещаш унили хора, пред които стои въпросът: къде занапред.
-  През миналата седмица стана ясно, че осем от оставените 10 нови и ремонтирани двигателя не са вкарани в експлоатация поради документални проблеми. Откази е имало и в един от двата ремонтирани в Русия "РД-33", които са били доставени, но също не са влезли в действие. Въпросът е: съществуват ли критерии за избор на ремонт на авиотехниката ни?
- Разбира се, че има такива - има методики, критерии. В крайна сметка има подаване на оферти, обществена поръчка. Факт е, че двигателите се доставят чрез фирма "Авиостарт" ООД, както и преди се доставяха вертолетите "Кугър" чрез Николай Гигов, при което също имаше много обещания, че в авиобазата ще се построят хангари за тези вертолети и така нататък. За мен този процес не е овладян и контролиран от държавата.
Непрекъснато, ежедневно вече, от месеци се говори - изтребители, изтребители. А какво е състоянието на останалата авиация? От 12 чисто нови "Кугър"-а летят два. Останалите са за ремонт в хангара. А вертолетите вършат работа не само във военно време, те са предназначени и за спасяване. Друго, което аз за себе си твърдя, не ангажирам никой - мисля, че посоката, която е за развитие на българската авиация, е погрешна. Счита се, че със закупуването на 8 или 16 самолета ние решаваме въпроса с въздушния суверенитет на България. Не си задаваме въпроса накъде върви ЕС. Да, ако той върви към това да се запази неговото единство, то ние утре ще бъдем свидетели на общоевропейска отбрана. Ще ни дадат ли на нас да развиваме изтребителна авиация? Или ще ни подтикнат към вертолетната и транспортна авиация. Много въпроси са. И аз подкрепям виждането на министър Каракачанов, че по-добре сега да възстановим и модернизираме това, което имаме, да пренасочи средствата не само към авиацията, а и към другите видове въоръжени сили, за да имаме все пак нещо налице. Да прекратим тази агония, която е вътре в цялата армия.
(Пред Агенция Фокус)

Изпрати на приятел