Sponsored by Mtel

Standart News

s ПЕТЪК, 10 Ноември 2017

Реклама
A
A
A
размер на текста

ПРОПОВЕД Последната дума ще каже Бог и никой друг


Настоящата проповед в памет на Св. Нектарий Егински е произнесена през 2008 г. от лимасолския митрополит Атанасий. По това време започва медийната кампания срещу манастира "Ватопед" и срещу Гръцката църква като цяло. Макар че това не е споменато изрично, а само индиректно загатнато, целта на владика Атанасий е ясна - да предпази паството си от големия грях на осъждането и от поддаването на тази организирана кампания срещу гръцкото православие и конкретно срещу ватопедския игумен Ефрем, негов духовен брат.

На 9 ноември, братя, честваме паметта на свети Нектарий, на този голям светец на XX век, който живя и бе прославен от Бога по толкова велик начин, че чудесата му са изпълнили вселената и неговото присъствие е живо между нас. Честваме паметта на този велик светец, който, докато е бил жив, е бил незабележим и незначителен, преследван и оклеветяван, бил човек с хулено име. Хората, които живеели по негово време, го смятали за безнравствен човек, защото бил изгонен (от Александрийската патриаршия - б. р.) и осъден, и името му не се ползвало с добра репутация. На същия този светец днес ние честваме паметта и във всичките ни църкви (по цяла Гърция) се стича голямо множество народ, за да се поклони на неговата света икона и на светите му мощи; а особено в неговия свещен манастир (на о. Егина) се стичат хиляди хора.
Със своя живот свети Нектарий ни е показал белезите на нашия век, като едновременно с това ни е показал как Бог си остава винаги един и същ, без да се променя във вековете. Защото и онзи, който обича Бога, вярва в Бога и се надява на Него, в крайна сметка пребъдва вовеки, като побеждава човешките неща и всички обстоятелства от този свят.
Всеки път, когато честваме паметта на св. Нектарий, мен винаги ме вълнува един голям въпрос: Ако ние живеехме по времето на свети Нектарий, щяхме ли да бъдем от тези, които се покланят на светия му образ, или щяхме да го обвиняваме, да го клеветим и хулим като безнравствен, като измамник, като лъжец, крадец, като човек, който води порочен живот?
За съжаление, човешките неща винаги се развиват по еднакъв начин, но пък и светите Божии хора знаят как да извлекат полза от обстоятелствата и събитията на своето време. Свети Нектарий не допуснал те (нещата от света) да пречупят любовта му към Бога. Знаел, че всичко на момента е като театър - суетно, тленно, преходно, че думите на хората днес ги има, а утре ги няма, и не допуснал това да разруши неговия духовен живот, но се надявал на Бога. Убедено вярвал, че последната дума за всеки човек ще я каже Бог и никой друг и че не е важно какво ще кажат днес хората - важно е какво ще каже Бог завинаги.
Къде са сега всички тези, които обвинявали свети Нектарий? Къде са всички тези, които го осъдили и изгонили от трона му и го принудили да обикаля из улиците на Атина като последния човек на света? Къде са тези, които отишли в манастира и търсели децата, които уж свети Нектарий бил направил с монахините? Къде са всички онези следователи и полицаи и всички тези хора? Всички те са забравени, но Божият човек е останал. Оклеветеният, онеправданият, похуленият човек - този, за когото нямало лоша дума, която да не е казана - той пребъдва и именно на неговата света икона днес ние се покланяме. Кога обаче става това? Когато починал, а не докато бил жив. Докато бил жив, Бог не го е прославил. Бог не открил неговата святост приживе на него, защото искал да му въздаде цялата слава на небесата, както и станало. И сега той се наслаждава на славата, която получил във вечното Божие царство в резултат на своите борби, на търпението си, на молитвата си. Там фалшивите хвалебствия на този свят и суетата на този живот вече не могат да му навредят.
Обични мои братя, свети Нектарий е мерило за нашето съвремие, за нашите дела, за нашите думи. Нека бъдем внимателни, защото всеки ден виждаме около себе си много подобни примери и твърде лесно съдим, лесно осъждаме, лесно заклеймяваме и слагаме етикети на хората, готови сме лесно да отворим устата си и да кажем, без да обмислим, хиляди думи за хора и ситуации. Нека бъдем внимателни обаче, защото накрая и нас, които говорим много и знаем всичко, няма да ни има, а онеправданите хора - тези, които Бог познава - ще пребъдат вовеки.
Ние не познаваме човешките сърца, само Бог знае истината за всеки човек. Затова Бог ни е забранил да осъждаме хората. Ние не знаем какво има другият в сърцето си, но дори някой да е извършил нещо, което е достойно за порицание, да е сторил грешка - кои сме ние да го съдим? Нима сме безгрешни, нима сме непогрешими, нима не вършим грозни неща и откъде знаем, че този човек не се е покаял и не е потърсил прошка от Бога и откъде знаем, че Бог не му е дал Своята благодат? Доказателство за това е, че в църковния календар има много хора, които извършили най-големи злини през живота си, но се покаяли и Бог ги осветил, прославил ги, направил ги наистина Свои чеда.
Затова, братя, нека бъдем много внимателни. Нека да бъдем особено внимателни днес, когато с такава охота слушаме и гледаме толкова много неща, които е толкова лесно днес някой да каже за другия; днес, когато така лесно се рекламира злото. Някой казваше тези дни, че през първите векове хвърляли християните на лъвовете, за да бъдат изядени от тях, а днес къде, мислите, ги хвърлят? По медийните канали. Там се извършва и съдът, и осъждането; слагаме табели на хората, слагаме им етикети и ставаме строги съдници на всички и знаем всичко. Ако живеехме по времето на свети Нектарий, всяка вечер щяха да го показват по телевизията и всички щяха да го осъждат като безнравствен човек, като прелъстител на млади момичета, като развратник, а ние може би щяхме да го освиркваме. Знаете, че много пъти, когато свети Нектарий излизал да проповядва, хората в църквата го освирквали и той бил принуден да прекъсне проповедта, да слезе от амвона и да се оттегли в светия олтар, без да каже нито дума.
Къде са всички тези хора? Те отдавна са забравени, а ние днес се покланяме на иконата на този човек, на този светец. Затова нека внимаваме, нека не отваряме устата си, нека гледаме всеки собствените си грехове - за много неща имаме да плачем.
Не ни засягат чуждите грехове, не ние познаваме сърцето на другия човек. Нека оставим съда на праведния Съдия, Който единствен познава човешкото сърце, Господ Иисус Христос.
Образът на свети Нектарий ни дава днес отговор на много сериозни въпроси и едновременно с това е и наш верен пътепоказател, който ни указва пътя на собственото ни спасение. Амин!
Превод: Константин КОНСТАНТИНОВ, Алексей СТАМБОЛОВ

Изпрати на приятел